Под моите стъпки
цъфти ядреното гробище.
Мирис на пролет
и синигер
в ускорените клони.
Компримирани звукови вълни
и остранена материя.
Сякаш някой
ме диша
в забравена флейта.
Без светлинаи пространство.
Мутираща мелодия
между нехармоничните зигзаги
на космическата хармоника,
смъртоносна череша, пияна от тежка вода,
в захапката на верующия пейзаж
на местната
Райска градина.
Седнал на пейката скърцаща един левкемичен ангел,
останал без ангел пазител, с умиление фантазира
ненаситeн Генезис
в ядреното гробище.
Zhivka Baltadzhieva (Sofia, Bulgaria, 1947). Docente de Literatura en la Universidad Complutense de Madrid. Traductora, poeta ensayista, crítica y guionista.